Спомени се носят из мъгла,
Весели и тъжни, като сутрешна роса.
Видях в един миг любовта,
Носеше се в мрачна тишина.
Питам се, дали ще дойде пак сама
Или ще си отиде в тъмнина?
Трудно нещо е любовта...
Ту идва, ту отива си сама...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Иванова Todos los derechos reservados
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
