Притихнала във птичите крила,
изгубена във моите съмнения,
прогаря към сърцето ми следа -
любовта ти ... Дявол да я вземе,
опитва се да ме взриви,
да скъса на парченца всичко старо
и с новите копринени конци -
да ме съшие отначало.
Да прекрои душата ми сама,
да сложи джобче за надежда,
да закопчее в шарена следа -
пътечка разпиляна нежност.
Сърцето ми да разтупти,
усмивките в очите ти да ме целуват
и някъде светът да заблести -
от случило се ново чудо.
Изгубена в сърцето ти, Любов,
притихвам в твоята магия.
Бунтарката във мен мълчи...
Обичай ме! Сега! И винаги!
© Милка Николова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Любящите хора живеят в свят, пълен с обич. Враждебните хора - в свят, пълен с омраза. Същия свят. »