Любов

Притихнала във птичите крила,

изгубена във моите съмнения,

прогаря към сърцето ми следа -

любовта ти ... Дявол да я вземе,

опитва се да ме взриви,

да скъса на парченца всичко старо

и с новите копринени конци -

да ме съшие отначало.

Да прекрои душата ми сама,

да сложи джобче за надежда,

да закопчее в шарена следа -

пътечка разпиляна нежност.

Сърцето ми да разтупти,

усмивките в очите ти да ме целуват

и някъде светът да заблести -

от случило се ново чудо.

Изгубена в сърцето ти, Любов,

притихвам в твоята магия.

Бунтарката във мен мълчи...

Обичай ме! Сега! И винаги!