14 ago 2007, 12:02

Любов  

  Poesía
823 0 16

Тротоарите нашепват ми нахално
да забравя твоите очи,
казват, че сгрешила съм фатално,
а луната ми намигва и  мълчи.
Тя единствена видя страстта ни,
чу въздишките, усети аромата,
в облаче се скри и ни остави,
и с любов пропихме тишината.
Твоите ръце ме разтопиха,
галеха ме, парещо и нежно,
устните ти жадно ме отпиха,
а очите ти ме гледаха копнежно.
Всичко в нас трептеше и гореше,
давах ти любов и те влудявах...

Името ми тихичко прошепна,
и ми каза: "Като тебе друга няма"...

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??