14 авг. 2007 г., 12:02

Любов  

  Поэзия
824 0 16

Тротоарите нашепват ми нахално
да забравя твоите очи,
казват, че сгрешила съм фатално,
а луната ми намигва и  мълчи.
Тя единствена видя страстта ни,
чу въздишките, усети аромата,
в облаче се скри и ни остави,
и с любов пропихме тишината.
Твоите ръце ме разтопиха,
галеха ме, парещо и нежно,
устните ти жадно ме отпиха,
а очите ти ме гледаха копнежно.
Всичко в нас трептеше и гореше,
давах ти любов и те влудявах...

Името ми тихичко прошепна,
и ми каза: "Като тебе друга няма"...

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??