Любов
Тротоарите нашепват ми нахално
да забравя твоите очи,
казват, че сгрешила съм фатално,
а луната ми намигва и мълчи.
Тя единствена видя страстта ни,
чу въздишките, усети аромата,
в облаче се скри и ни остави,
и с любов пропихме тишината.
Твоите ръце ме разтопиха,
галеха ме, парещо и нежно,
устните ти жадно ме отпиха,
а очите ти ме гледаха копнежно.
Всичко в нас трептеше и гореше,
давах ти любов и те влудявах...
Името ми тихичко прошепна,
и ми каза: "Като тебе друга няма"...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены
