Любов, ти моя обич непоискана,

прииждаща, като среднощен бриз,

ти сладка скръб и болка неразлистена,

искра една на дяволски каприз.

Едно магично, бляскаво видение,

заспало в мен за миг от вечността,

прекрасно-нежна, бликаща феерия,

замряла в полет приказна мечта.

Душа и блян проникнали в исконното,

звезда за мен, огряла с радостта,

сълза сама в проклятие грехвно то,

повеля тиха, с образ слян в нощта.

Така те нося дъхава у себе си,

и с теб рисувам в своята съдба.

Така ще те запазя и в сърцето си-

едно вълшебство в моята душа.

13.02.2005г.