Любов, ти моя обич непоискана,
прииждаща, като среднощен бриз,
ти сладка скръб и болка неразлистена,
Едно магично, бляскаво видение,
заспало в мен за миг от вечността,
прекрасно-нежна, бликаща феерия,
замряла в полет приказна мечта.
Душа и блян проникнали в исконното,
звезда за мен, огряла с радостта,
сълза сама в проклятие грехвно то,
повеля тиха, с образ слян в нощта.
Така те нося дъхава у себе си, ...