Ела да видим слънцето!
То свети само за нас,
аз го обичам безумно,
искам и ти да се влюбиш така.
Повярвай, има магия,
която те повежда в мечти.
Тази неразбория да подредим,
във фантазия да влеем лъчи.
Искаш ли да се обичаме,
да обърнем света,
после уморени да легнем в калта
и от копнеж да заблестим.
Капчици умора полепват по нас,
дива отрова убива ни със страст.
Какво е измама от мисли
и любов без причина?!
Би ли попитал ангела,
с онези бели и чисти криле.
Той лети и раздава добро,
какво да отговори, освен ”да”.
Има такава любов,
която те раздира от болка
и съсипва от щастие.
Тя свети в душата и пръска лъчи.
© Ирена Дочева Todos los derechos reservados