Ела да видим слънцето!

То свети само за нас,

аз го обичам безумно,

искам и ти да се влюбиш така.

Повярвай, има магия,

която те повежда в мечти.

Тази неразбория да подредим,

във фантазия да влеем лъчи.

Искаш ли да се обичаме,

да обърнем света,

после уморени да легнем в калта

и от копнеж да заблестим.

Капчици умора полепват по нас,

дива отрова убива ни със страст.

Какво е измама от мисли

и любов без причина?!

Би ли попитал ангела,

с онези бели и чисти криле.

Той лети и раздава добро,

какво да отговори, освен ”да”.

Има такава любов,

която те раздира от болка

и съсипва от щастие.

Тя свети в душата и пръска лъчи.