Любов без смисъл

3 sept 2011, 15:22

Poesía » De amor

660 0 2

Не дишам ...

щом влезеш през вратата.

За топлина в очите ти се взирам.

Там я няма – изгубил си я

в суетата.

Болката ми не разбираш,

за раните ми нямаш лек.

Но под звездите се усмихваш

като полъх тих и мек.

Така сърцето продължава... и отрича,

че страда по изгубени неща.

Вълнува, раздира се,

обича,

търси път от тази нищета...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

radost92love

2011-09-03T23:15:43+03:00

Много красиво и откровено!!
ZAPP (Запрян Колев)

2011-09-03T15:29:37+03:00

Хубав,изпълнен с чувство стих!Ако е временно търсене, ще се реши проблема.Ако е поетично, то е вечно и е нерешимо.Поздрав!