Любов без смисъл
960
0
2
Не дишам ...
щом влезеш през вратата.
За топлина в очите ти се взирам.
Там я няма – изгубил си я
в суетата.
Болката ми не разбираш,
за раните ми нямаш лек.
Но под звездите се усмихваш
като полъх тих и мек.
Така сърцето продължава... и отрича,
че страда по изгубени неща.
Вълнува, раздира се,
обича,
търси път от тази нищета...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Георгиева Все права защищены
