Sep 3, 2011, 3:22 PM

Любов без смисъл

Poetry » Love

961 0 2

Не дишам ...

щом влезеш през вратата.

За топлина в очите ти се взирам.

Там я няма – изгубил си я

в суетата.

Болката ми не разбираш,

за раните ми нямаш лек.

Но под звездите се усмихваш

като полъх тих и мек.

Така сърцето продължава... и отрича,

че страда по изгубени неща.

Вълнува, раздира се,

обича,

търси път от тази нищета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

radost92love

Много красиво и откровено!!

2011-09-03T23:15:43+03:00
ZAPP (Запрян Колев)

Хубав,изпълнен с чувство стих!Ако е временно търсене, ще се реши проблема.Ако е поетично, то е вечно и е нерешимо.Поздрав!

2011-09-03T15:29:37+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0