Sep 3, 2011, 3:22 PM

Любов без смисъл 

  Poetry » Love
659 0 2

Не дишам ...

щом влезеш през вратата.

За топлина в очите ти се взирам.

Там я няма – изгубил си я

                                         в суетата.

Болката ми не разбираш,

за раните ми нямаш лек.

Но под звездите се усмихваш

                    като полъх тих и мек.

 

Така сърцето продължава... и отрича,

че страда по изгубени неща.

Вълнува, раздира се,

                                    обича,

търси път от тази нищета...

© Нели Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много красиво и откровено!!
  • Хубав,изпълнен с чувство стих!Ако е временно търсене, ще се реши проблема.Ако е поетично, то е вечно и е нерешимо.Поздрав!
Random works
: ??:??