Открих своята красота
по пътя на любовта.
Запазих своята доброта,
но капна сълза и сърцето отново заживя.

Обикнах своя живот
и не веднъж, с надежда живях...
от както свикнах, да вървя...
от моят свят, душата ми изгоря.

Огънят виждаш ли, мили,
от него, душата ми скърби,
че моята любов си отива
и заедно, с нея една сила.

Процъфтяват нови светове,
но, кога ли тръгвах по нови брегове.
На мен ми липсва, протегната ръка,
за да кажа остани, не си отивай, ела.

Отивах край вечерното огнище,
а на път откъснах цвете.
За да подаря красота,
с подаръка на любовта.