Тя, зимата затуй е зима-
да мръзнем в ней като за трима.
Те затова в засада чака,
иска все да ни прецака.
Обаче, удря с мен гредата.
Аз съм подготвен за нещата.
Топли дрехи в скрин съм сложил
и виното съм го наложил.
Фризерът съм го напраскал
(Все пак, имал съм и даскал!),
с пържоли сочни и луканки
за дълготрайните седянки.
В тях няма сам да съм си аз...
Желая същото на Вас-
до мен притисната, любимата
ми прави жарък весден климата.
Навънка даже сняг да стели
сме във омачкани постели.
Вятър, мраз, не ни вълнува-
в нас двамата любов бушува!
© Георги Янков Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »