1 ago 2006, 13:01

Любов=Измама

  Poesía
2.5K 0 4
Любов, една дума толкова сладка,
любов, една дума толкова кратка.
Любов, това какво е? Колетна пратка?
Тя идва казват, после си отива,
туй обяснение след малко с нищото се слива.
Идва ли, за да си иде?
Има ли я, после да изчезне?
И може ли наистина в живота мой да влезне?
В живота мой лъжливо весел,
в живота мой, лъжливо жив.
Любов. Ха... Аз зная, тя не съществува.
Любов, ха... Някой май че ме напсува
Любов, живот-измама
Любов - живот за двама?
Любов приятелска, другарска.
Любов - цигарена угарка
Любов - мечта предсмъртна,
любов, никога живяла и винаги мъртва.
Тя може само въздуха ти да раздърпа,
след туй бърши си ти сълзите с кърпа.
Любов, аз зная вече, тя не съществува.
Обичаш ме! Ха, пак някой ме напсува.
Обичам те! Заплюй ме във лицето!
Обичаш ме, ще ти се смее и детето.
Детето, което в мене умря,
детето, което да мечтае спря.
Уби го любовта, това е!
Уби го любовта, така е!
Какво е любовта аз вече зная.
Каккво е любовта ли? - Тя е края!
какво е любовта ли? - Убиец
Убиец на живота, вече мъртъв.
Какво е любовта ли? Празна дума.
Напишеш я, а ти я трият с гума.
Любовта - ще кажеш - част е от живота
или пък любовта е може би живота?
Животът, аз пък ще ти кажа,
живота е илюзия, измама,
а любовта в измамата-живот е твоята илюзионна драма.
Една илюзия на мен ми стига.
Но втора вечно ме застига
Затуй, ще кажа вече - стига!
Дали обаче ще успея,
дали ще мога с нищото пак да се слея?
Душата ми, за сродната си как копнее,
сърцето ми без твойто ,как линее.
Ела и любовта си дай ми!
Ела, разкрий ми на живота всички тайни!
Да ме излъжат пак, как искам,
в прегръдките си как ще те притискам.
И всичко пак в измамата за теб ще дам.
Готов съм после пак да плача сам.
Ела, от блатото ме измъкни,
ела, сълзите ми с усмивка целуни!
Ела и любовта ще бъде нашто бебе.
Ще я отгледаме, знай, ние двама -
животът няма да е веч измама...
Няма ли?????

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....