1.08.2006 г., 13:01

Любов=Измама

2.5K 0 4
Любов, една дума толкова сладка,
любов, една дума толкова кратка.
Любов, това какво е? Колетна пратка?
Тя идва казват, после си отива,
туй обяснение след малко с нищото се слива.
Идва ли, за да си иде?
Има ли я, после да изчезне?
И може ли наистина в живота мой да влезне?
В живота мой лъжливо весел,
в живота мой, лъжливо жив.
Любов. Ха... Аз зная, тя не съществува.
Любов, ха... Някой май че ме напсува
Любов, живот-измама
Любов - живот за двама?
Любов приятелска, другарска.
Любов - цигарена угарка
Любов - мечта предсмъртна,
любов, никога живяла и винаги мъртва.
Тя може само въздуха ти да раздърпа,
след туй бърши си ти сълзите с кърпа.
Любов, аз зная вече, тя не съществува.
Обичаш ме! Ха, пак някой ме напсува.
Обичам те! Заплюй ме във лицето!
Обичаш ме, ще ти се смее и детето.
Детето, което в мене умря,
детето, което да мечтае спря.
Уби го любовта, това е!
Уби го любовта, така е!
Какво е любовта аз вече зная.
Каккво е любовта ли? - Тя е края!
какво е любовта ли? - Убиец
Убиец на живота, вече мъртъв.
Какво е любовта ли? Празна дума.
Напишеш я, а ти я трият с гума.
Любовта - ще кажеш - част е от живота
или пък любовта е може би живота?
Животът, аз пък ще ти кажа,
живота е илюзия, измама,
а любовта в измамата-живот е твоята илюзионна драма.
Една илюзия на мен ми стига.
Но втора вечно ме застига
Затуй, ще кажа вече - стига!
Дали обаче ще успея,
дали ще мога с нищото пак да се слея?
Душата ми, за сродната си как копнее,
сърцето ми без твойто ,как линее.
Ела и любовта си дай ми!
Ела, разкрий ми на живота всички тайни!
Да ме излъжат пак, как искам,
в прегръдките си как ще те притискам.
И всичко пак в измамата за теб ще дам.
Готов съм после пак да плача сам.
Ела, от блатото ме измъкни,
ела, сълзите ми с усмивка целуни!
Ела и любовта ще бъде нашто бебе.
Ще я отгледаме, знай, ние двама -
животът няма да е веч измама...
Няма ли?????

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...