Любов като есен

Отронени листа. Пожълтели надежди.

Две птици последни отлитат на юг,

а двама смирени и кротки младежи

своята обич споделяха тук...

За тях любовта беше есен,

леко хладна, и често валеше...

Те пееха своята влюбена песен,

вечният огън в душите гореше.

Ала днес между капките дъжд,

с топли обувки, но с хладни сърца,

младата дама и малкият мъж

погубваха бавно без жал любовта.

Обърнали гръб на горещата страст,

те бяха склонили нарочно глави.

Седяха безмълвно под стария бряст,

разпилели отдавна любов и мечти...

Щом дойде отново при тях пролетта,

ще намерят ли кой да обикнат?

И как ще приемат без страх мисълта,

че с болката стара ще трябва да свикнат...