Oct 8, 2011, 10:36 AM

Любов като есен

  Poetry » Love
935 0 1

Отронени листа. Пожълтели надежди.

Две птици последни отлитат на юг,

а двама смирени и кротки младежи

своята обич споделяха тук...

 

За тях любовта беше есен,

леко хладна, и често валеше...

Те пееха своята влюбена песен,

вечният огън в душите гореше.

 

Ала днес между капките дъжд,

с топли обувки, но с хладни сърца,

младата дама и малкият мъж

погубваха бавно без жал любовта.

 

Обърнали гръб на горещата страст,

те бяха склонили нарочно глави.

Седяха безмълвно под стария бряст,

разпилели отдавна любов и мечти...

 

Щом дойде отново при тях пролетта,

ще намерят ли кой да обикнат?

И как ще приемат без страх мисълта,

че с болката стара ще трябва да свикнат...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Може би закъсняла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...