Oct 8, 2011, 10:36 AM

Любов като есен

  Poetry » Love
929 0 1

Отронени листа. Пожълтели надежди.

Две птици последни отлитат на юг,

а двама смирени и кротки младежи

своята обич споделяха тук...

 

За тях любовта беше есен,

леко хладна, и често валеше...

Те пееха своята влюбена песен,

вечният огън в душите гореше.

 

Ала днес между капките дъжд,

с топли обувки, но с хладни сърца,

младата дама и малкият мъж

погубваха бавно без жал любовта.

 

Обърнали гръб на горещата страст,

те бяха склонили нарочно глави.

Седяха безмълвно под стария бряст,

разпилели отдавна любов и мечти...

 

Щом дойде отново при тях пролетта,

ще намерят ли кой да обикнат?

И как ще приемат без страх мисълта,

че с болката стара ще трябва да свикнат...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Може би закъсняла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...