Отронени листа. Пожълтели надежди.
Две птици последни отлитат на юг,
а двама смирени и кротки младежи
своята обич споделяха тук...
За тях любовта беше есен,
леко хладна, и често валеше...
Те пееха своята влюбена песен,
вечният огън в душите гореше.
Ала днес между капките дъжд,
с топли обувки, но с хладни сърца,
младата дама и малкият мъж
погубваха бавно без жал любовта.
Обърнали гръб на горещата страст,
те бяха склонили нарочно глави.
Седяха безмълвно под стария бряст,
разпилели отдавна любов и мечти...
Щом дойде отново при тях пролетта,
ще намерят ли кой да обикнат?
И как ще приемат без страх мисълта,
че с болката стара ще трябва да свикнат...
© Може би закъсняла All rights reserved.