8.10.2011 г., 10:36

Любов като есен

934 0 1

Отронени листа. Пожълтели надежди.

Две птици последни отлитат на юг,

а двама смирени и кротки младежи

своята обич споделяха тук...

 

За тях любовта беше есен,

леко хладна, и често валеше...

Те пееха своята влюбена песен,

вечният огън в душите гореше.

 

Ала днес между капките дъжд,

с топли обувки, но с хладни сърца,

младата дама и малкият мъж

погубваха бавно без жал любовта.

 

Обърнали гръб на горещата страст,

те бяха склонили нарочно глави.

Седяха безмълвно под стария бряст,

разпилели отдавна любов и мечти...

 

Щом дойде отново при тях пролетта,

ще намерят ли кой да обикнат?

И как ще приемат без страх мисълта,

че с болката стара ще трябва да свикнат...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Може би закъсняла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...