8.10.2011 г., 10:36

Любов като есен

930 0 1

Отронени листа. Пожълтели надежди.

Две птици последни отлитат на юг,

а двама смирени и кротки младежи

своята обич споделяха тук...

 

За тях любовта беше есен,

леко хладна, и често валеше...

Те пееха своята влюбена песен,

вечният огън в душите гореше.

 

Ала днес между капките дъжд,

с топли обувки, но с хладни сърца,

младата дама и малкият мъж

погубваха бавно без жал любовта.

 

Обърнали гръб на горещата страст,

те бяха склонили нарочно глави.

Седяха безмълвно под стария бряст,

разпилели отдавна любов и мечти...

 

Щом дойде отново при тях пролетта,

ще намерят ли кой да обикнат?

И как ще приемат без страх мисълта,

че с болката стара ще трябва да свикнат...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Може би закъсняла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...