Любов ли беше...

...или просто грешка!?

Когато те видях наперена,

а всъщност беше толкоз нежна.

Очите скрила зад тъмни очила,

а душата си в черна рокля облякла.

Вървеше сякаш твой бе светът,

а погледът ти наивен и щастлив,

като дете което тича под дъжда.

От чашата отпиваш жадно...

червило по нея остава.

След виното – думи две – за раздяла...

... а вечерта... Нима свърши?

Утре е толкова далеч и дори ми се плаче!

Искам да те гледам...

да те гледам право във очите,

потъвайки в наситения им цвят.

Само там се чувствам пак дете.

...дете сред огромна зелена поляна...

Искам да намеря кътче, 

в него да се скрия и само за теб да мисля,

далеч от хора и свят...

И минута без теб е болезнено тъжна.

... и проронвам сълза след сълза...