Любов ли беше...
...или просто грешка!?
Когато те видях наперена,
а всъщност беше толкоз нежна.
Очите скрила зад тъмни очила,
а душата си в черна рокля облякла.
Вървеше сякаш твой бе светът,
а погледът ти наивен и щастлив,
като дете което тича под дъжда.
От чашата отпиваш жадно...
червило по нея остава.
След виното – думи две – за раздяла...
... а вечерта... Нима свърши?
Утре е толкова далеч и дори ми се плаче!
Искам да те гледам...
да те гледам право във очите,
потъвайки в наситения им цвят.
Само там се чувствам пак дете.
...дете сред огромна зелена поляна...
Искам да намеря кътче,
в него да се скрия и само за теб да мисля,
далеч от хора и свят...
И минута без теб е болезнено тъжна.
... и проронвам сълза след сълза...
© Соня Борисова Всички права запазени