Любов ли е?
Любов ли е това да се опише,
че всяка вечер ме оставяш сам.
И в мрака, без дори и да потрепнеш
ти моето сърце остави там.
Недей да тръгваш още, мила,
остани, аз нека те погледам.
Недей да тръгваш, моля те върни се,
аз искам в сините очи да се загледам.
Аз искам твойта кожа да докосна
и пръсти в меките коси аз да загубя.
Червените ти устни жадно да целувам
и нека пиейки от тях да се погубя.
А твоята душа е тъй студена,
от лед сковано е сърцето.
И таз едничка красота не може
да скрие мрака от лицето.
Защо не можеш ти да ме обичаш,
нима си мислиш, че не ще си ти щастлива?
Защо не можеш ти да ме обичаш,
сърцето ми с обич до край ще те залива.
Любов ли е това да го опиша,
че нежност вече няма между нас.
Аз бавно и болезнено умирам,
душата ми обзета е от мраз.
© Петя Петрова Todos los derechos reservados