Повярвах в тебе, в твоята омая,
в прекрасния ти нежен глас
и не със разум, туй ще ти призная,
а със сърцето що е в нас.
Душата ми заля с лъчи прекрасни!
Докосна я, тя пак искри,
кръвта загряваш с думите опасни
и мъката от мен изтри.
Любов ли е това, сега не зная -
звъниш в мен с песен на щурче,
дори не питам - моля се за края
звънът от тебе да не спре!
20.02.2006г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
