Повярвах в тебе, в твоята омая,
в прекрасния ти нежен глас
и не със разум, туй ще ти призная,
а със сърцето що е в нас.
Душата ми заля с лъчи прекрасни!
Докосна я, тя пак искри,
кръвта загряваш с думите опасни
и мъката от мен изтри.
Любов ли е това, сега не зная -
звъниш в мен с песен на щурче,
дори не питам - моля се за края
звънът от тебе да не спре!
20.02.2006г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
