Затварям (с трясък) пак вратата -
по улиците тръгвам да се утеша...
до болка този град познавам,
но изгубва ме за сетен път нощта.
Не виждам нищо и ми е студено;
побягвам ,но догонва ме дъжда.
С прозрачната тълпа се сливам:
Уж Хора много, а потъвам в самота.
Сякаш съм в пустинята и жадна
търся да намеря капка светлина,
но няма никой, който да ме вижда;
никой който да намери моята душа... ...