IvanovaRR
33 el resultado
АКО МОЖЕШЕ
Ако можеше очите да те виждат...,
ако можеше да има някакви звезди,
сърцето щеше ли сега да чувства,
щеше ли, ако можеше, кажи!? ...
  557 
НЯМА НАС
Няма ги вече очите ни,
очите с които мечтаехме.
Няма ги вече ръцете ни,
ръцете в които се будехме. ...
  623 
ПОНЯКОГА
Понякога нещо умира...
завинаги сякаш боли....
Събуждаш се сутрин, не виждаш
във мрака, където си ти. ...
  628 
УТРЕ ... ?!
Сутрин изгревът ми бори се
да разкъса залезния мрак,
на душата моя,тежките окови
останала без топъл бряг . ...
  575 
ЕДНА ЛЮБОВ
Дворовете дочаках, цъфнали...
Замириса люлякът на младост,
небето върна се безоблачно
и изгревът видях на залез. ...
  728 
Очите ми угасват - звезди,
небето все по-тъмно е в мене,
започва дъждът да вали
все по-силно без време.
Hе виждам във теб светлинки, ...
  563 
Дано успееш да откриеш
вътре малко кътче от надежди;
мечти заспали да събудиш -
притихналите в мен копнежи;
изгубеното да намериш ...
  1056 
Затварям (с трясък) пак вратата -
по улиците тръгвам да се утеша...
до болка този град познавам,
но изгубва ме за сетен път нощта.
Не виждам нищо и ми е студено; ...
  765 
Де да можех да те пратя,
откъдето си дошъл – Далечe!
гоня те; прокуждам те,
но ти оставаш.И се връщаш
още болка да сееш в менe: ...
  611 
Защо ръцете ми са остарели?! -
за мен часовникът е спрял.
Отдавна дните не минават
и всеки ден, един и същ е - бял.
Всеки празен кадър се повтаря... - ...
  660 
Войнико, накъде си тръгнал ти...
Земята там до кости е студена –
няма да ги има моите очи
с обич твоето сърце да сгреят.
Кой кажи ми , теб ще утеши - ...
  1043 
Запали ме като огън и ме остави,
бавно да угасна и да тлея...
Пепелта от мене разпилей и ти...
нека вятърът да ме отвее!
После бурята във мен викни ...
  643 
Взех на птица песента
и гласът ти звънко композирах.
Ръцете ти, като дете мечтах -
две ангелски криле ти избродирах.
С почерк бял написах ти душа ...
  628 
Знам кога дъждът ще завали
и мечтите ще угаснат бавно
като всички светещи звезди
и небето ще остане празно...
а сърцето вече няма да тупти; ...
  708 
Не ме е страх от дъжд пороен -
родена съм под хиляди звезди ,
Вселената на дланите ми е заспала
и милвам я дори и да вали...
Не ме е страх от океана, ...
  631 
Чувствата ми днес са ветрове -
надежди идващи от океана,
разбити във крайбрежните скали
бреговете ми от обич разпиляни.
Чувствата ми днес са милион вълни - ...
  1113 
С тебе, Любими, животът горчив
за мене е толкова сладък.
Даже червеното вино със теб
отпито, Любими, наслажда.
Когато се спъвам, е в пясък златист ...
  895 
От живота всеки миг вземи,
че утре знаеш ли къде си...
Mоже да си тук, но може да не си ...
Tакава е съдбата на Човека!
Затова широко отвори очи - ...
  543 
Сълзи тя вече двайсет дена,
тази остаряла плачеща бреза.
Ти късаш лист по лист от нея
и страда тихо нейната душа.
А помниш ли когато беше лято ...
  760 
Да те обичам толкова е лесно,
сякаш е да дишам, а така боли
да поемам дъх , да е напразно
и въздухът да не достига - да си ти.
Да знам, че аз съм жива, а те няма... ...
  1237 
Заслужават ли си с мене зимите
или твоето „Обичам те” е нямо?!
Когато ми го казваш в нощите,
до тебе виждаш ли ме в бяло?!
Ще останат ли запалени огньовете, ...
  559 
Косите ми ще заблестят ли
като звездите над пустините...
Ще ги видят ли oчите ти,
или ще се слеят долу с дюните...
Ръцете ми - ще ги познаеш ли, ...
  668 
Кажи ми, как да не заплача,
когато този Свят го има
и в майчината ми прегръдка
той обича да заспива;
когато думите не стигат ...
  629 
Още искам морски чайки
на терасата ми зиме да стоят.
Още искам във снега да виждам
двора как кокичета красят.
И светулките под ледени висулки ...
  606 
Думите, които заслужаваш не изрекох :
не исках да са есенни листа
и в шумата да се изгубят безвъзвратно
с другите, нечутите слова.
Но днес проплаква нежната цигулка. ...
  588 
Зад един прозорец там е свободата моя,
зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.
През него виждам много хора – повече бездушни,
с голям товар от нужди най-ненужни.
Аз не искам техните богатства да приема ...
  572 
Oтново си отива любовта.
Най-тъжната балада пак звучи. Плачи!
Сърцето щом го има – то скърби,
когато си жена, когато те боли!
Сълзите остави да потекат... ...
  602 
Можеш ли да сбъднеш любовта ми...
не ме оставяй да се чудя тук сама.
Можеш ли докрай да си ми верен...
не ме оставяй дълго, за да разбера.
Можеш ли да ме обичаш, както искам... ...
  709 
Забравила съм всичките години.
Минали са толкова отдавна,
сякаш никога не са били за мен.
Миналото ми е цяло празно,
нямам спомени за него - никаква следа. ...
  1114 
Не спират да се ронят старите листа,
безшумно сливат се с нечутите слова.
Говоря с празнината в моето сърце:
последен монолог към епилог за теб.
Шумата се трупа, вятърът свисти... ...
  568 
Изпросено – не ми е сладко:
Прегърни ме от сърце!
Изпросено – не ми е нужно,
нужни са ми две ръце,
които да ме стискат ...
  1438 
В игра на шах все някой побеждава.
По-силният накрая всичко притежава.
По-слабият остава да се чуди,
защо и царят, и царицата загуби.
И ние изиграхме нашата игра ...
  829 
Бъди основата на този дом, а аз ще бъда покрив…
двама да подсигурим останалите наши дни
щастливи – те не се купуват,
за мен са там, където си и ти.
Но ако мислиш да ме пуснеш, ...
  669 
Propuestas