1 dic 2007, 0:07

Любов - на дим

  Poesía
646 0 6
 

Топяща се цигара в мрака вледенен. -

- Къде изчезна твоята душа?! -

Топи се с нея и тъгата в мен,

ала ти оставаш отново сам в нощта.

Димът оплита те в своята омая

и действа ти като безобиден лек опиат,

но ти гасиш отново с гняв цигарата накрая

и пак попадаш в своя малък АД...

Искрата гасне в пепелника отмаляла,

така до болка изсмукана от теб докрай.

А споменът за мен долита като птица бяла,

носейки в крилете си един изгубен РАЙ.

Отлитащ дим, угаснала искра и нечий непотребен фас в нощта,

остава само сива пепел край теб разпиляна -

като парчета спомени от безвъзвратно отминали неща.

Пламва в мрака нова цигара -

а още кърви незараснала старата рана!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....