1 дек. 2007 г., 00:07

Любов - на дим 

  Поэзия
520 0 6
 

Топяща се цигара в мрака вледенен. -

- Къде изчезна твоята душа?! -

Топи се с нея и тъгата в мен,

ала ти оставаш отново сам в нощта.

Димът оплита те в своята омая

и действа ти като безобиден лек опиат,

но ти гасиш отново с гняв цигарата накрая

и пак попадаш в своя малък АД...

Искрата гасне в пепелника отмаляла,

така до болка изсмукана от теб докрай.

А споменът за мен долита като птица бяла,

носейки в крилете си един изгубен РАЙ.

Отлитащ дим, угаснала искра и нечий непотребен фас в нощта,

остава само сива пепел край теб разпиляна -

като парчета спомени от безвъзвратно отминали неща.

Пламва в мрака нова цигара -

а още кърви незараснала старата рана!...

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??