- Къде изчезна твоята душа?! -
Топи се с нея и тъгата в мен,
ала ти оставаш отново сам в нощта.
Димът оплита те в своята омая
и действа ти като безобиден лек опиат,
но ти гасиш отново с гняв цигарата накрая
и пак попадаш в своя малък АД...
Искрата гасне в пепелника отмаляла,
така до болка изсмукана от теб докрай.
А споменът за мен долита като птица бяла,
носейки в крилете си един изгубен РАЙ.
Отлитащ дим, угаснала искра и нечий непотребен фас в нощта, ...