Любов - на дим
Топяща се цигара в мрака вледенен. -
- Къде изчезна твоята душа?! -
Топи се с нея и тъгата в мен,
ала ти оставаш отново сам в нощта.
Димът оплита те в своята омая
и действа ти като безобиден лек опиат,
но ти гасиш отново с гняв цигарата накрая
и пак попадаш в своя малък АД...
Искрата гасне в пепелника отмаляла,
така до болка изсмукана от теб докрай.
А споменът за мен долита като птица бяла,
носейки в крилете си един изгубен РАЙ.
Отлитащ дим, угаснала искра и нечий непотребен фас в нощта,
остава само сива пепел край теб разпиляна -
като парчета спомени от безвъзвратно отминали неща.
Пламва в мрака нова цигара -
а още кърви незараснала старата рана!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
Ще зарасне обаче!Поздрави от мен
