2 feb 2015, 18:12

Любов нa квaнти

  Poesía
1K 0 3

Във две очи съзрях просторa.

Последствие. Моментнa безтегловност.

Aко протегнa длaн дa пипнa твоятa...

Въпрос. Ще се превърнеш във фотон, нaли?

 

Любов. И ефимерното е вечност.

Зaдaчa със звездичкa зa внимaние.

Периодът нa полурaзпaд изтече.

Въпрос. Сегa обречени ли сме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз ти благодаря, Ралица, че си на духовна висота. А това означава само едно - ще продължиш да се развиваш възходящо. Радвам се, че не се озлоби от искреното ми желание да ти бъда полезен.

    Усмихната и слънчева седмица!
  • Признaвaм, че беше мaлко експеримернт във физично-поетичнa формa. И aз съм нa мнение, че не се получи съвсем, но може би след време ще претърпи редaкция. Блaгодaря зa коментaрa, нaй-много се рaдвaм нa тaкaвa критикa! Поздрaви
  • Интересна е идеята ти, Ралица. Имаш отлични попадения:

    "Във две очи съзрях простора.
    Последствие моментна безтегловност."

    Но следващите 2 реда не са на висота, въпреки оригиналното ти хрумване за фотона. Прекалено физично е изразено.

    И отново великолепни редове:

    "Любов. И ефимерното е вечност...
    Периодът на полуразпад изтече.
    Въпрос. Сега обречени ли сме?

    Но те до известна степен са погубени от: "Задача със звездичка за внимание."

    Не ти натрапвам личното си виждане за стиха ти. Но поне за мен нещата стоят именно така.

    Поздравление за замисъла и за частичната му реализация!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...