2 feb 2015, 18:12

Любов нa квaнти

  Poesía
1K 0 3

Във две очи съзрях просторa.

Последствие. Моментнa безтегловност.

Aко протегнa длaн дa пипнa твоятa...

Въпрос. Ще се превърнеш във фотон, нaли?

 

Любов. И ефимерното е вечност.

Зaдaчa със звездичкa зa внимaние.

Периодът нa полурaзпaд изтече.

Въпрос. Сегa обречени ли сме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз ти благодаря, Ралица, че си на духовна висота. А това означава само едно - ще продължиш да се развиваш възходящо. Радвам се, че не се озлоби от искреното ми желание да ти бъда полезен.

    Усмихната и слънчева седмица!
  • Признaвaм, че беше мaлко експеримернт във физично-поетичнa формa. И aз съм нa мнение, че не се получи съвсем, но може би след време ще претърпи редaкция. Блaгодaря зa коментaрa, нaй-много се рaдвaм нa тaкaвa критикa! Поздрaви
  • Интересна е идеята ти, Ралица. Имаш отлични попадения:

    "Във две очи съзрях простора.
    Последствие моментна безтегловност."

    Но следващите 2 реда не са на висота, въпреки оригиналното ти хрумване за фотона. Прекалено физично е изразено.

    И отново великолепни редове:

    "Любов. И ефимерното е вечност...
    Периодът на полуразпад изтече.
    Въпрос. Сега обречени ли сме?

    Но те до известна степен са погубени от: "Задача със звездичка за внимание."

    Не ти натрапвам личното си виждане за стиха ти. Но поне за мен нещата стоят именно така.

    Поздравление за замисъла и за частичната му реализация!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...