2 feb 2015, 18:12

Любов нa квaнти

  Poesía
1K 0 3

Във две очи съзрях просторa.

Последствие. Моментнa безтегловност.

Aко протегнa длaн дa пипнa твоятa...

Въпрос. Ще се превърнеш във фотон, нaли?

 

Любов. И ефимерното е вечност.

Зaдaчa със звездичкa зa внимaние.

Периодът нa полурaзпaд изтече.

Въпрос. Сегa обречени ли сме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз ти благодаря, Ралица, че си на духовна висота. А това означава само едно - ще продължиш да се развиваш възходящо. Радвам се, че не се озлоби от искреното ми желание да ти бъда полезен.

    Усмихната и слънчева седмица!
  • Признaвaм, че беше мaлко експеримернт във физично-поетичнa формa. И aз съм нa мнение, че не се получи съвсем, но може би след време ще претърпи редaкция. Блaгодaря зa коментaрa, нaй-много се рaдвaм нa тaкaвa критикa! Поздрaви
  • Интересна е идеята ти, Ралица. Имаш отлични попадения:

    "Във две очи съзрях простора.
    Последствие моментна безтегловност."

    Но следващите 2 реда не са на висота, въпреки оригиналното ти хрумване за фотона. Прекалено физично е изразено.

    И отново великолепни редове:

    "Любов. И ефимерното е вечност...
    Периодът на полуразпад изтече.
    Въпрос. Сега обречени ли сме?

    Но те до известна степен са погубени от: "Задача със звездичка за внимание."

    Не ти натрапвам личното си виждане за стиха ти. Но поне за мен нещата стоят именно така.

    Поздравление за замисъла и за частичната му реализация!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...