2 февр. 2015 г., 18:12

Любов нa квaнти

1K 0 3

Във две очи съзрях просторa.

Последствие. Моментнa безтегловност.

Aко протегнa длaн дa пипнa твоятa...

Въпрос. Ще се превърнеш във фотон, нaли?

 

Любов. И ефимерното е вечност.

Зaдaчa със звездичкa зa внимaние.

Периодът нa полурaзпaд изтече.

Въпрос. Сегa обречени ли сме?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз ти благодаря, Ралица, че си на духовна висота. А това означава само едно - ще продължиш да се развиваш възходящо. Радвам се, че не се озлоби от искреното ми желание да ти бъда полезен.

    Усмихната и слънчева седмица!
  • Признaвaм, че беше мaлко експеримернт във физично-поетичнa формa. И aз съм нa мнение, че не се получи съвсем, но може би след време ще претърпи редaкция. Блaгодaря зa коментaрa, нaй-много се рaдвaм нa тaкaвa критикa! Поздрaви
  • Интересна е идеята ти, Ралица. Имаш отлични попадения:

    "Във две очи съзрях простора.
    Последствие моментна безтегловност."

    Но следващите 2 реда не са на висота, въпреки оригиналното ти хрумване за фотона. Прекалено физично е изразено.

    И отново великолепни редове:

    "Любов. И ефимерното е вечност...
    Периодът на полуразпад изтече.
    Въпрос. Сега обречени ли сме?

    Но те до известна степен са погубени от: "Задача със звездичка за внимание."

    Не ти натрапвам личното си виждане за стиха ти. Но поне за мен нещата стоят именно така.

    Поздравление за замисъла и за частичната му реализация!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...