9 feb 2021, 11:41

Любов насила се не дава 

  Poesía » De amor
271 3 6

Отказвам да те чакам в мъка. 

Забравям въздуха и полета. 

Макар това да е разлъка 

и факт от нея, че съм болен... 

И нищо, че земята тегли 

плътта ми в лепкавата пръст, 

над трапа тясно ще заседнат 

ръце, разперени на кръст. 

Ще хвърлят няколко лопати 

със тежки камъни и кал. 

Пироните да не разклатят 

дъски, подгизнали с печал... 

Но иначе преди смъртта, 

напук на Тебе ще живея. 

С тамян и Дявола ще прекадя 

разплакан песен да ми пее... 

За туй, че никога през твоя праг 

в живота си не ме допусна. 

Измежду бездни две роди се мрак, 

за гроб на невъзможни чувства... 

И аз отказвам да съм ням свидетел.  

Любов насила се не дава. 

Ръка, подадена превърна в пепел. 

След нея мъка не остава... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??