Любов насила се не дава
Отказвам да те чакам в мъка.
Забравям въздуха и полета.
Макар това да е разлъка
и факт от нея, че съм болен...
И нищо, че земята тегли
плътта ми в лепкавата пръст,
над трапа тясно ще заседнат
ръце, разперени на кръст.
Ще хвърлят няколко лопати
със тежки камъни и кал.
Пироните да не разклатят
дъски, подгизнали с печал...
Но иначе преди смъртта,
напук на Тебе ще живея.
С тамян и Дявола ще прекадя
разплакан песен да ми пее...
За туй, че никога през твоя праг
в живота си не ме допусна.
Измежду бездни две роди се мрак,
за гроб на невъзможни чувства...
И аз отказвам да съм ням свидетел.
Любов насила се не дава.
Ръка, подадена превърна в пепел.
След нея мъка не остава...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
