17 nov 2007, 17:50

Любов, Нежност и Закрила...

2.1K 0 4
Как да ти кажа, че Някой те обича?
Как да ти кажа, че Той даде живота си за Теб?
Като ти седиш и не разбираш
и виждаш само болката навред.

Той иска да ти каже нещо,
да ти покаже  колко много те цени.
Но всеки път, щом дойде Той при тебе,
Ти отвръщаш поглед настрани..

Но Той седи и чака,
ще те чака вечно, може би
и знам, че щом решиш да Го погледнеш
с пленителната си любов ще те дари.


Аз знам, Той и мен обича,
но теб обича повече, уви,
щом на пътя ти ме прати
и поиска да избърше Твойте сълзи.

Любовта Му е безкрайна,
родена от вятъра, водите и смеха,
а гласът Му - тъй омаен,
че само с полъха си прогонва той страха.

Той копнее за любовта ти,
за твоето искренно сърце.
И този Някой с любов ще ти дарява милостта си
и ще те гледа като собствено дете.

В замяна иска само твоята усмивка,
твойта радост и любов.
Иска да протегнеш ти ръчичка
и да откликнеш на неговия Зов.

Толкова е лесно,
просто виж със сърцето си - колко много Те обича!
Аз вече те видях през неговите очи
и сълзи по страните ми се стичат...

ОБИЧА ТЕ! Не спира да ми говори Той за Теб!
Този Някой с вятъра играе
и е готов във огъня да влезе,
само Ти да си наред!

Ох, как искаш да ти кажа,
че за Теб живя и се роди?
Той всеки ден любовта си по нов начин ти дарява,
а Ти не помниш името Му дори...

Спри да се чудиш!!!

Името Му е Любов, Нежност и Закрила...
Аз със Него по пътя тръгнах пак,
но оставихме за Тебе прясна диря...


                                                                Ела и Ти !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивка Дикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...