Това стихо е специален поздрав за всички, които ме обвиняват, че съм пишел скучно и еднообразно.
Любов, обещавам, | няма да съм с тези, |
които вред край мен | полагат в ковчези |
своите собствени | несбъднати мечти, |
невярвайки слънце |
над тях да заблести. |
Макар и сърцето | да ми бе разбито, |
напреде ще вървя | все тъй упорито, |
преследвайки дръзко, |
подобно рицар смел, |
свойта единствена |
и отколешна цел. |
Да мога, в тишина, |
да целуна тази, |
която отдавна | с устните си пази |
на щастието ми |
скрит ключа в две слова. |
По-скъп от корона | на моята глава, |
фантастичен и свят |
мигът ще е даже, |
когато с усмивка | "Обичам те!" каже. |
© Тошко Todos los derechos reservados