LeChevalier (Тошко)
184 1919
May 17, 2010, 10:58 AM

Любов, обещавам, няма да съм... 

  Poetry
1212 0 24

Това стихо е специален поздрав за всички, които ме обвиняват, че съм пишел скучно и еднообразно.
 

Любов, обещавам, няма да съм с тези,
които вред край мен полагат в ковчези 
своите собствени несбъднати мечти,
невярвайки слънце

 над тях да заблести.
  
Макар и сърцето да ми бе разбито,
напреде ще вървя все тъй упорито,
преследвайки дръзко,
подобно рицар смел,
свойта единствена
 
 и отколешна цел. 

Да мога,  в тишина,
да целуна тази,       
която отдавна с устните си пази  
на щастието ми

 скрит ключа в две слова.
По-скъп от корона на моята глава, 
фантастичен и свят 
 мигът ще е даже,   
когато с усмивка  "Обичам те!" каже. 

© Тошко All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обещавам ти един превод от френски по въпроса. Преди малко го завърших, ще го шлифовам и ще ти го посветя
  • Е, добре де - тогава парнасист - лартпурлартист и "гравьор" на стихотворения, щом като държиш толкова на етикетите!
  • Определението, към което насочваш, е тенденциозно и съвсем не безпристрастно. Виж по-скоро тук:

    <a href="http://it.wikipedia.org/wiki/Parnassianesimo">http://it.wikipedia.org/wiki/Parnassianesimo</a>

  • LeChevalier (Тошко ): 18-05-2010г. 11:46
    Стихото е написано единствено заради формата

    Формалист!?

    http://philosophy.evgenidinev.com/formalisme/
  • Стихото е написано единствено заради формата
  • Според мен, две от нещата, които правят впечатление в това стихотворение, са упоритостта и недостига(?) на вътрешно по-дълбоко и, съответно, по-драматично чувство.
    По отношение на упоритостта може да се каже, че тя, принципно, е от различен тип - има, напр., по-тъмна, по-невежествена, такава, която не е за адмирации. Предполагам, че лиричният герой не е подвластен на такъв вид упоритост.
    По отношение на известната повърхностност - доказателство е, може би, това, че авторът обръща много голямо внимание на формата, на външният изказ, които, предполагам, имат своето добро качество!?...
  • Свеж, свеж -- колко да е свеж? -- като съм се хванал с тия плесенясали от времето форми!
  • явно през Май валят игли
    а може би е от басът на сърцето й
    вещерството било в кръвта й
    и пърхала с тъмнокрили мигли


  • Поздрав, Стели...

    Очите ѝ са майнски порцелан,
    където бягат слепи с обич лъвове.
    Плачи, че не червен -- лазурен първо бе
    от мраморното ѝ сърце желан.
  • поздрав, Тоше
    внимавай че очите й са порцеланови
    и пръскат се от силното нагряване
    заключи я нежно в подкожието си
    да поври в червени води океанови
  • Ани, тоя път разбрах какво казваш, ама не разбрах защо в коментар точно тук... Нали не мислиш, че аз съм причината да повехне тревата в сайта и стадото да се разпръсне?

    Може би бих могъл да кажа още неща, но ме е страх да не разводня.
  • Ще поясня тогава в пряк текст. От много време този сайт, в който ако се поразровиш, ще откриеш едни много добри автори, който са спрели да публикуват, е едно поле, в което някой грабва кривака и решава, че трябва да завръща този и онзи. Това го превръща в една пустош лека, полека. Като отвориш, вместо да се насладиш на нещо естетическо, което би трябвало да присъства в поезията, виждаш само някакви разправии и доказвания на кой е по и друг пък най в едно или друго. И докато имаше време, когато стихове се прочитаха по повече от 200 пъти за 24 часа примерно, сега просто има един отлив. Първо защото повечето от хората не харесват негативността на много от нещата, които се случват, тъй като достатъчно са заобиколени в ежедневието си от тях, а се предполага, че тук ще е някакъв оазис далече от това, понеже става дума за уж духовност. Второ защото се пропуска това, че за всички има място под слънцето и не е редно това място да се отнема по един или друг начин, а това се прави. Има трето, четвърто и пето... но както си добър в римите, така би трябвало и добре да се сетиш за последващите неща.
    Аз специално никога не съм можела да разбера, в името на думите ли, ако ще да са и най-великото нещо, трябва да пренебрегваме човека като същество, с всичките му чувства и качества, положителни и отрицателни. Та и другите, които не могат да го разберат, просто се прибират там, където им е уютно...

  • Ани, не разбрах какво точно имаш предвид

    Елена, аз най-обичам критиките от някой разбрал

    Канибале, това пак покана за дуел ли е? За теб май е самоцел разнообразието на темите, за мене пък е самоцел разнообразието на формите
  • Хареса ми много стихът ти.А критики винаги ще има от някой недоразбрал.
  • Обещания само. Да ги носи прегърби се рамото.
    И звездите окапаха, сякаш небето е сфера.
    То вярно, овчари им трябва на стадото,
    но и някаква тревисто по-зелена атмосфера.

    С две думи няма ли трева, няма и овчари, а стадото си стои при стопаните си разделено... Май доста време обаче се плеви, плеви, до там, че вече го няма оня успокяващ зелен цвят.

    А когато през твоя свят премине,
    лудостта на думата " Обичам",
    всички рими в теб ще срине,
    просто след една жена ще тичаш.






  • Смешко, явно не ти върви с мадамите, щом си така ненаблюдателен

    Дидке, мерси, ама не мислиш ли, че любовта е една клиширана тема за писане?
  • звучиш като мадама
    "ама не виждаш ли че съм с лилавата шнола , не с тъмно синяяяята"
  • Тошко, много ми харесва. Определено не е скучно! Напротив, даже много интересно бих казала. Любовта е една вълнуваща тема за писане- харесва ми.
    Поздрави, успехи и страшно много любов ти желая!
  • Смешко, не ми казвай, че не си видял различното Ама ти пък не беше силен в техниката на стиха ...
  • и кво...
    реши да продължиш да ги дразниш

  • Нищо, следващия път
  • Към Плами: поздрави от Тошко-лошко.

    Към колегата рицар: поне напрàви опит да се усмихнеш, мерси!!
  • Леко ми е шаблонно , но като цяло ми харесва!
  • Желая ти любов, успех житейски, Тошко!
    Без отчаяние и страх упорито да напредваш,
    (а не с трохички чужди да замезваш)
    защото ти умееш - твърде множко!
Random works
: ??:??