Любов, обещавам, няма да съм...
Това стихо е специален поздрав за всички, които ме обвиняват, че съм пишел скучно и еднообразно.
| Любов, обещавам, | няма да съм с тези, |
| които вред край мен | полагат в ковчези |
| своите собствени | несбъднати мечти, |
| невярвайки слънце |
над тях да заблести. |
| Макар и сърцето | да ми бе разбито, |
| напреде ще вървя | все тъй упорито, |
| преследвайки дръзко, |
подобно рицар смел, |
| свойта единствена |
и отколешна цел. |
| Да мога, в тишина, |
да целуна тази, |
| която отдавна | с устните си пази |
| на щастието ми |
скрит ключа в две слова. |
| По-скъп от корона | на моята глава, |
| фантастичен и свят |
мигът ще е даже, |
| когато с усмивка | "Обичам те!" каже. |
© Тошко All rights reserved.
