29 ago 2007, 19:47

Любов, обречена на мълчание 

  Poesía
844 0 8

Любов, обречена на мълчание

 

Вее хлад по улици студени

и ти пробуждаш тишините

От спомените още неродени,

но достигнали мечтите.

 

На любов ухае – на любов несподелена,

като нива неорана, като незаконна сеч.

Но хвани ръката ми студена!

И със твойте мисли отведи ме надалеч!

 

Хладно е навън, да, зная...

Но ще дойдат и слънчеви лъчи.

Та нали оставаш с мен докрая?

Обичам те! Защо не помълчим?

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Честно! Открито! Истинско!
    На мен ми хареса!
  • понякога мълчанието говори много повече от самите думи...как се леят само думите в твоите стихове...наистина си много вдъхновяващ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Чудесен стих! Поздрави!!!
  • според мен израстваш с всеки нов стихпродължавай все така
  • Много въздействащ стих!

    "От спомените още неродени,
    но достигнали мечтите."
    - този момент много ми хареса!
    А на финала просто останах очарована! Чудесно си го написал
    6
  • Да помълчим!
    Да помълчим във тишината
    като звездите хладни и студени,
    но виж лицето на луната
    и моите очи смутени!
    Каквото съм докоснала ще пламне
    под огъня на мойте пръсти.
    Целунеш ли ме с устни жадни
    душата ми без страх, ще се прекръсти.
    Ухае на любов земята
    и тръпне цялата вселена,
    търкулва се по бузата сълзата
    от тихата ми обич сътворена.
    Да помълчим
    като във храм вековен
    преди да тръгнем
    в пътя си съдбовен!

    Поздрав за чудесния стих!
  • Леле какъв дълъг коментар!!
    Сега ;
    От спомените още неродени,

    но достигнали мечтите.

    тази част ми харесва, защото е различна и добре казана!
  • Прекрасни са стиховете ти, Християнино, като името ти са прекрасни.С обич.
Propuestas
: ??:??