Любов, обречена на мълчание
Любов, обречена на мълчание
Вее хлад по улици студени
и ти пробуждаш тишините
От спомените още неродени,
но достигнали мечтите.
На любов ухае – на любов несподелена,
като нива неорана, като незаконна сеч.
Но хвани ръката ми студена!
И със твойте мисли отведи ме надалеч!
Хладно е навън, да, зная...
Но ще дойдат и слънчеви лъчи.
Та нали оставаш с мен докрая?
Обичам те! Защо не помълчим?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
