Любов, обречена на мълчание

Poetry

991 0 8

Вее хлад по улици студени

и ти пробуждаш тишините

От спомените още неродени,

но достигнали мечтите.

На любов ухае – на любов несподелена,

като нива неорана, като незаконна сеч.

Но хвани ръката ми студена!

И със твойте мисли отведи ме надалеч!

Хладно е навън, да, зная...

Но ще дойдат и слънчеви лъчи.

Та нали оставаш с мен докрая?

Обичам те! Защо не помълчим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

red_rosse (Цвети Пеева)

Честно! Открито! Истинско!
На мен ми хареса!

2007-10-07T18:21:18+03:00
lady_rose (Единствена)

понякога мълчанието говори много повече от самите думи...как се леят само думите в твоите стихове...наистина си много вдъхновяващ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2007-08-31T21:45:12+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Чудесен стих! Поздрави!!!

2007-08-30T15:38:15+03:00
anubhis (Ивелина Димитрова)

според мен израстваш с всеки нов стихпродължавай все така

2007-08-30T08:43:57+03:00
Cassie (Теодора)

Много въздействащ стих!

"От спомените още неродени,
но достигнали мечтите."
- този момент много ми хареса!
А на финала просто останах очарована! Чудесно си го написал
6

2007-08-29T23:56:18+03:00