4 mar 2017, 23:37

Любов, омраза и цветя

728 0 1

Лятото е тръгнало към нас.
Слънцето ни гледа във захлас.

Полюлява се душата от ветреца топъл, 
който идва от далеч,
за да може ти да се усмихнеш,
да оставиш на страна агресията си и своя меч.

Децата весели играят,
тревата сутрин мокра е от пролетна роса.
Влюбените се разхождат и нехаят,
че скоро идва края на света!

Кучетата бродещи бездомни 
благославят тази топла красота.
А жените с малки бебета чаровни,
излизат от рано сутринта.

Цветята борят се със бурени,
опитват да намерят пътя към света.
А от калта се ражда пролет...
... от земята идва младостта! 

Птиците скоро ще се върнат,
но и души от тук ще излетят.
Живот и смърт.
Вода и огън.
Любов, омраза и цветя ! 

Добре, че всичко има смисъл!
Добре, че никой не загива без съдба!
Добре, че бил съм тук, 
че съм написал,
за пролетта,
за любовта и за смъртта! 

Иначе какво оставяш след като си идеш?
Гроб, ковчег и самота! 

Ако знае всеки, че е вечен,
дали ще има суета? 

Едва ли, 
но тогава кой ще пише?
Кой ще пее? 
Ти ще искаш ли отново да твориш ?

Кой надменно ще ти се изсмее,
за да може да се надградиш? 

Живота не е загадка,
наказание,
нито капан.
Живота е във всяка дума сладка,
живота е дори във гроба издълбан! 

Разбереш ли ,че си част от всичко,
ще спре внезапно да боли!
Когато време си дадеш,
ще видиш, 
колко бързо 
живота ти ще се смени.

А за сега порадвай се на тази пролет, 
и не късай от земята цветове!
Радвай им се без да ги убиваш, 
обичай без да ги крадеш! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nikol Hristova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...