Любов, омраза и цветя

Лятото е тръгнало към нас.
Слънцето ни гледа във захлас.

Полюлява се душата от ветреца топъл, 
който идва от далеч,
за да може ти да се усмихнеш,
да оставиш на страна агресията си и своя меч.

Децата весели играят,
тревата сутрин мокра е от пролетна роса.
Влюбените се разхождат и нехаят,
че скоро идва края на света!

Кучетата бродещи бездомни 
благославят тази топла красота.
А жените с малки бебета чаровни,
излизат от рано сутринта.

Цветята борят се със бурени,
опитват да намерят пътя към света.
А от калта се ражда пролет...
... от земята идва младостта! 

Птиците скоро ще се върнат,
но и души от тук ще излетят.
Живот и смърт.
Вода и огън.
Любов, омраза и цветя ! 

Добре, че всичко има смисъл!
Добре, че никой не загива без съдба!
Добре, че бил съм тук, 
че съм написал,
за пролетта,
за любовта и за смъртта! 

Иначе какво оставяш след като си идеш?
Гроб, ковчег и самота! 

Ако знае всеки, че е вечен,
дали ще има суета? 

Едва ли, 
но тогава кой ще пише?
Кой ще пее? 
Ти ще искаш ли отново да твориш ?

Кой надменно ще ти се изсмее,
за да може да се надградиш? 

Живота не е загадка,
наказание,
нито капан.
Живота е във всяка дума сладка,
живота е дори във гроба издълбан! 

Разбереш ли ,че си част от всичко,
ще спре внезапно да боли!
Когато време си дадеш,
ще видиш, 
колко бързо 
живота ти ще се смени.

А за сега порадвай се на тази пролет, 
и не късай от земята цветове!
Радвай им се без да ги убиваш, 
обичай без да ги крадеш!