Любов от мъртвите цветя
Трагична бе съдбата на цветята,
изживели вече своя славен, но единствен ден,
само мирисът им тежък се носи над реката,
обливайки с носталгия брега студен.
Бялата Луна, безкрайно жива,
влюбено обгръща черната река,
а тя във свойта глупост, дива,
отново и отново отблъсква любовта.
Но ето, че памучнокрилест облак
обви кристалночистата Луна,
каза и че е красива
и цялата си светлина му даде тя.
И черната река остана сам-самичка в мрака,
разливайки печално своята вода,
убиваше самотно тя мъката във мрака,
говорейки единствено със мъртвите цветя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Todos los derechos reservados
