1 ene 2025, 8:28

Любов от разстоя(ние)

445 0 0

Изминали дни,

влакът кънти,

нощта е зад нас, но приближава.

Гръм от небе,

плач на дете,

дъждът вали, за нас не остава.

Животът върви,

плочата се върти,

душите се сливат, любовта ослепява.

 

Огромно разстояние ни дели,

но душите ни са винаги слети.

Обичам те..., боли ме..., далеч си...,

ала към звездите са очите ти вечни.

 

Сълзи се стичат и нежно капят,

ще се прегърнем в сънищата ни.

Спомени бликат и тъжно валят

от сълзите по снимките ни.

 

Погледни към небесата,

погледни към светлината,

виж ме, високо над морето

и ме усети като кинжал забил се дълбоко във сърцето!

 

Изгревът на нашето бъдеще и залезът на нашето минало ги дели една линия, под която стоя аз и се моля на Бог да бъдем завинаги заедно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дамян Гроздев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...