1 янв. 2025 г., 08:28

Любов от разстоя(ние)

438 0 0

Изминали дни,

влакът кънти,

нощта е зад нас, но приближава.

Гръм от небе,

плач на дете,

дъждът вали, за нас не остава.

Животът върви,

плочата се върти,

душите се сливат, любовта ослепява.

 

Огромно разстояние ни дели,

но душите ни са винаги слети.

Обичам те..., боли ме..., далеч си...,

ала към звездите са очите ти вечни.

 

Сълзи се стичат и нежно капят,

ще се прегърнем в сънищата ни.

Спомени бликат и тъжно валят

от сълзите по снимките ни.

 

Погледни към небесата,

погледни към светлината,

виж ме, високо над морето

и ме усети като кинжал забил се дълбоко във сърцето!

 

Изгревът на нашето бъдеще и залезът на нашето минало ги дели една линия, под която стоя аз и се моля на Бог да бъдем завинаги заедно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамян Гроздев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...