Любов отвъд
ЛЮБОВ ОТВЪД
Защо изпълни ме с печал,
да тлея до одъра ти бял
и черни сълзи по теб да роня,
когато знаеш – рицар съм, без броня.
Стаена мъката си скрих
и денят застина вечно тих.
След години чак тайната открих –
любовта ти не забравих и сега ти пиша стих.
Днес земята ще приеме мойто цвете,
то за теб ще вехне и ще стене,
а когато срещна те отвъд,
ще те целуна като за последен път!
15.IX.2010
Камен Тодоров ©
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камен Тодоров Todos los derechos reservados
