ЛЮБОВ ОТВЪД
Защо изпълни ме с печал,
да тлея до одъра ти бял
и черни сълзи по теб да роня,
когато знаеш – рицар съм, без броня.
Стаена мъката си скрих
и денят застина вечно тих.
След години чак тайната открих –
любовта ти не забравих и сега ти пиша стих.
Днес земята ще приеме мойто цвете,
то за теб ще вехне и ще стене,
а когато срещна те отвъд,
ще те целуна като за последен път!
© Камен Тодоров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
