Sep 15, 2010, 9:36 AM  

Любов отвъд

  Poetry » Love
1.3K 1 1

ЛЮБОВ  ОТВЪД

 

 

Защо изпълни ме с печал,

да тлея до одъра ти бял

и черни сълзи по теб да роня,

когато знаешрицар съм, без броня.

 

Стаена мъката си скрих

и денят застина вечно тих.

След години чак тайната открих –

любовта ти не забравих и сега ти пиша стих.

 

Днес земята ще приеме мойто цвете,

то за теб ще вехне и ще стене,

а когато срещна те отвъд,

ще те целуна като за последен път!

 

 

15.IX.2010
Камен Тодоров ©

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камен Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...