ЛЮБОВ ОТВЪД
Защо изпълни ме с печал,
да тлея до одъра ти бял
и черни сълзи по теб да роня,
когато знаеш – рицар съм, без броня.
Стаена мъката си скрих
и денят застина вечно тих.
След години чак тайната открих –
любовта ти не забравих и сега ти пиша стих.
Днес земята ще приеме мойто цвете,
то за теб ще вехне и ще стене,
а когато срещна те отвъд,
ще те целуна като за последен път!
© Камен Тодоров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
