19 abr 2017, 11:40

Любов по взаимно съгласие

565 0 0

По взаимно съгласие
отрежи надеждите ми
като плитки
така на мен ще ми олекне
а ти ще имаш скалпа ми.

 

Вярваш ли ми?
Не съм
като късмета,
провидението,
щастието,
любовта.
Те ще те изоставят.

Аз — не.

 

Любов?
всички с теб
никой до теб

 

*
сърцето ми
прошепна твоето име
и сега пулсът ми
го повтаря до живот

 

*
белите нощи
хвърлят черни сенки
под очите ми
така се подписваш
мислено
върху ми

 

*
неделя
в църквата
молитвите ни
имат дъх на страст
а под маските
сме на една ерекция
разстояние

 

*
Ако ти се поставяш в точка,
аз ще допиша
просто
една линия над нея,
за да може същността ти
да излезе наяве.
Край си.
Начало.
Това е всичко.

 

Съдбовната
една среща погледна в мен,
но виждаше друга.

Жалко.

Защото аз виждах точно нея
в другите.
От цял живот.

 

*
Устните ти
са кислородната ми маска
откакто имах инцидент
с любовта
дишам!

 

*

Изпращане

Вземи душата ми.
Нали счупеното носи щастие.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...