19 апр. 2017 г., 11:40

Любов по взаимно съгласие

558 0 0

По взаимно съгласие
отрежи надеждите ми
като плитки
така на мен ще ми олекне
а ти ще имаш скалпа ми.

 

Вярваш ли ми?
Не съм
като късмета,
провидението,
щастието,
любовта.
Те ще те изоставят.

Аз — не.

 

Любов?
всички с теб
никой до теб

 

*
сърцето ми
прошепна твоето име
и сега пулсът ми
го повтаря до живот

 

*
белите нощи
хвърлят черни сенки
под очите ми
така се подписваш
мислено
върху ми

 

*
неделя
в църквата
молитвите ни
имат дъх на страст
а под маските
сме на една ерекция
разстояние

 

*
Ако ти се поставяш в точка,
аз ще допиша
просто
една линия над нея,
за да може същността ти
да излезе наяве.
Край си.
Начало.
Това е всичко.

 

Съдбовната
една среща погледна в мен,
но виждаше друга.

Жалко.

Защото аз виждах точно нея
в другите.
От цял живот.

 

*
Устните ти
са кислородната ми маска
откакто имах инцидент
с любовта
дишам!

 

*

Изпращане

Вземи душата ми.
Нали счупеното носи щастие.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...