30 mar 2007, 1:24

Любов=смърт

  Poesía
1.3K 1 2
Спри!
Спри! Не виждаш ли?
Боли!
Спри, отивай си!
Не ме мъчи.
Спри!
Погуби ме!
Спри!
Не чуваш ли?
Спри... моля те, до мене остани!

Любов = смърт
Последно сбогом...
в ушите ти кънти.
Не искаш да приемеш,
не искаш да го разбереш -
дъжда в очите ти вали.
Последно сбогом.
Ах, как боли
и бягаш, а не можеш да избягаш,
бързаш, времето е спряло,
душата ти кърви.

Спомени в главата ти нахлуват
и всеки мирис, всеки цвят,
всяка вещ и всяко нещо
ти напомня за това,
как бяхте неразделни -
ТОЙ И ТЯ!

Последно сбогом... с него
последно сбогом...
Решаваш, че животът ти е нищо,
посягаш към кутията с отрова,
последната цигара,
последен дъх,
последна капчица живот.

Кръвта не спира.
Животът ти по пода ти изтича,
боли!
Ала не от раната погубна,
боли... от страшната раздяла.
Не, никой не ще да те спаси!
Умираш си!
Аххх, как боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йовка Пенкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • уау ... яко е !!!
  • Много хубав стих! Много ми хареса...м/у другото и аз имам.."Любов и Смърт" само дето е разказ

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...