Спри! Спри! Не виждаш ли? Боли! Спри, отивай си! Не ме мъчи. Спри! Погуби ме! Спри! Не чуваш ли? Спри... моля те, до мене остани! Любов = смърт Последно сбогом... в ушите ти кънти. Не искаш да приемеш, не искаш да го разбереш - дъжда в очите ти вали. Последно сбогом. Ах, как боли и бягаш, а не можеш да избягаш, бързаш, времето е спряло, душата ти кърви. Спомени в главата ти нахлуват и всеки мирис, всеки цвят, всяка вещ и всяко нещо ти напомня за това, как бяхте неразделни - ТОЙ И ТЯ! Последно сбогом... с него последно сбогом... Решаваш, че животът ти е нищо, посягаш към кутията с отрова, последната цигара, последен дъх, последна капчица живот. Кръвта не спира. Животът ти по пода ти изтича, боли! Ала не от раната погубна, боли... от страшната раздяла. Не, никой не ще да те спаси! Умираш си! Аххх, как боли!