24 mar 2020, 7:33

Любов сред карантина - 3

1K 4 53

Все не случвам - на ютия!

Пред екрана болен спя!

Като вълк - в полето вия,

без Ирина през нощта!

 

Тя не идва вече нощем

сред монитора сама!

Не издържам - колко още

кат магаре ще рева!

 

Колко мъка ще разливам

под латексовия шлем!

Вече нищо не разбирам,

а събрал съм яко крем!

 

Всички шипки вече мразя,

на полето всеки трън!

Без Ирина, как ще пазя

карантината навън!

 

Тя ми пусна грам аванта,

но изчезна след това!

Като празна, стара чанта

ме захвърли пролетта!

 

Без в очите - да ми каже,

тя си чати вече с друг!

Но дано - да го размаже

и се върне бързо тук!

 

Аз ще чакам на балкона

със монитора в ръка!

С кроасанче в панталона

и с надежда под дъжда!

 

Дотогава, ще се пръскам

със белина и със хлор!

Канчето си сам ще лъскам,

ако имам много зор!

 

 

 

Юри

Йовев

Март

2020 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Блу, Ирка, хубава песен и добри актьори! 😀
  • Мерси, Блу! Тъкмо се замислих, докъде стигнахме от едни дини 😉 Или май кроасан беше🤔 Животът е хартиена лодчица в океана 😁
  • Имаш ги 🍸🤪🌊
  • Ирка! 😀
    На Слънчака - денонощно
    искам шотове сред зноя!
    Сред вълните мощно, мощно
    да се лашкаме в прибоя!
  • Бива ни и още как!
    Да разпалим тоз мерак!
    Но Слънчака бе до тука!
    В каравана ще се .....ще дремнем малко 😘😁

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...