24.03.2020 г., 7:33

Любов сред карантина - 3

1K 4 53

Все не случвам - на ютия!

Пред екрана болен спя!

Като вълк - в полето вия,

без Ирина през нощта!

 

Тя не идва вече нощем

сред монитора сама!

Не издържам - колко още

кат магаре ще рева!

 

Колко мъка ще разливам

под латексовия шлем!

Вече нищо не разбирам,

а събрал съм яко крем!

 

Всички шипки вече мразя,

на полето всеки трън!

Без Ирина, как ще пазя

карантината навън!

 

Тя ми пусна грам аванта,

но изчезна след това!

Като празна, стара чанта

ме захвърли пролетта!

 

Без в очите - да ми каже,

тя си чати вече с друг!

Но дано - да го размаже

и се върне бързо тук!

 

Аз ще чакам на балкона

със монитора в ръка!

С кроасанче в панталона

и с надежда под дъжда!

 

Дотогава, ще се пръскам

със белина и със хлор!

Канчето си сам ще лъскам,

ако имам много зор!

 

 

 

Юри

Йовев

Март

2020 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Блу, Ирка, хубава песен и добри актьори! 😀
  • Мерси, Блу! Тъкмо се замислих, докъде стигнахме от едни дини 😉 Или май кроасан беше🤔 Животът е хартиена лодчица в океана 😁
  • Имаш ги 🍸🤪🌊
  • Ирка! 😀
    На Слънчака - денонощно
    искам шотове сред зноя!
    Сред вълните мощно, мощно
    да се лашкаме в прибоя!
  • Бива ни и още как!
    Да разпалим тоз мерак!
    Но Слънчака бе до тука!
    В каравана ще се .....ще дремнем малко 😘😁

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...